Живея живота си ,
със усмивка минавам през дните.
Живея живота си ,
нераздавам безплатно сълзите.
Даже болката
има своя жестока цена.
Струва толкова,
колкото точно е любовта.
Продължавам
и по пътя дори да ранявам,
не преставам да се боря,
страховете си аз побеждавам!
И когато силно страдам,
враговете си даже не мразя,
може да се уморявам,
но намирам сили да кажа "продължавам"!"
Верни приятели,
за утеха ми стискат ръцете.
Безброй ласкатели ,
за да грабят протягат и двете.
И победата има своя жестока цена,
струва толкова, колкото мойта душа!
Продължавам
и по пътя дори да ранявам,
не преставам да се боря,
страховете си аз побеждавам!
И когато силно страдам,
враговете си даже не мразя,
може да се уморявам,
но намирам сили да кажа "продължавам"!"
1.Тe се качват в различни коли, тя не плаче, а той си мълчи, малко време откраднаха пак, всичко започна така между нас. Много книги започват така, никой няма да пише за нас. Преживяхме война в любовта, бяхме жертви, но тук сме сега...
2.Бяхме с други-ранихме и тях, аз не лъгах и честна не бях. Tи си тръгна от много жени, бяхме тайни и чужди дори. Колко стаи си спомнят за нас, кoлко чаши са празни от нас. Имаш белег направих го аз-исках нещо от мен да ти дам.
3.Бяхме болни и бяхме сами, аз не криех-ревнуваше ти. Никой няма да пише за нас, никой няма да вярва в това. Имах сили но не свобода, беше влюбен но тръгваше пак. Всяка вечер миришех на теб, както тази, но днес си до мен.
1. (Хей) Аз знам защо съм чакал досега
Обичал съм преди, но не така
Аз чаках моя клоун с червен нос и балон
С целувки от най-сладките неща
Пр. Губя контрол, когато теб те няма
В теб виждам смисъл, за да остана
Сгушена в мен рисуваш свят за двама
Ако се пуснеш, аз ще те хвана
Никой преди теб не ме е обичал
Няма след теб друг на теб да прилича
Всеки мой ден, в който теб те няма
Губя контрол
2. Ден след ден, и пак
Една си с мен, друга – с тях
И не зная на кой образ да се доверя
И чудя се дали едно сме аз и ти (вярвай)
И искам ли така да продължи
Пр. Губя контрол, когато теб те няма
В теб виждам смисъл, за да остана
Сгушена в мен рисуваш свят за двама
Ако се пуснеш, аз ще те хвана
Никой преди теб не ме е обичал
Няма след теб друг на теб да прилича
Всеки мой ден, в който теб те няма
Губя контрол
(Губя контрол)
Губя контрол, когато теб те няма
В теб виждам смисъл (само в тебe), за да остана (и няма друга, baby)
Сгушена в мен рисуваш свят за двама
(Любовта ни е вечна)
Ако се пуснеш, аз ще те хвана
(любовта е вечна)
Никой преди теб не ме е обичал
(няма друг като теб)
Няма след теб друг на теб да прилича
(друг като теб)
Всеки мой ден, в който теб те няма
(в света)
Губя контрол
(Губя контрол)
Все попадам на неподходящи
в това ми е таланта
Все на мен съдбата ми изпраща
най-тъжното от любовта
Празник е но аз не съм до тебе
Трябва да си бъдеш в къщи ти
Макар да знам че мислено си с мене
в сърцето ми болката крещи
Не тръгвай те с женени
Самотата с вас ще си лекуват
Обичат ви желаят ви
Ала празниците не със вас празнуват
Не тръгвайте със женени
Не бъдете утешителна награда
Все попадам на неподходящи
Зная че такъв си и ти
Боли от тази луда обич наща
Сърцето ми сърцето ти
Не че за това се обвинявам
Радвам се на всеки миг със теб
Но на никого не пожелавам това което чувствам аз
"Без философия, движението няма смисъл."
Себастиан Фукан
Животът е съставен от препятствия - да ги преодоляваш означава да напредваш. Ако станеш изкусен във фрииръна, може да спечелиш нещо за по-нататък в твоето съществуване. Разбирането на философията на паркура, означава да погледнеш по-далеч от обикновения трик и неговото изпълнение. Когато тренираш е важно да се фокусираш върху самия теб, отколкото да обръщаш внимание на средата наоколо - развивай ума и тялото си. Следвай интуицията си и напредвай, стъпка по стъпка. Забавлявай се. Нека всичко бъде удоволствие, а не състезание. Способността да преодоляваш препятствия е много важна. Фриирънърите постоянно се борят със себе си за да преодоляват нови и нови предизвикателства.
Трудно е да се каже, кога точно е започнало всичко. Фриирънът, както той изглежда в момента е бил създаден около осемдесетте години на 20-ти век във Франция. Давид Бел и Себастиан Фукан били на 15 години и играели детски игри. Бащата на Давид - Реймънд Бел, окуражавал момчетата, като им казвал, че тренирайки здраво и ако са отдадени на спорта някой ден ще постигнат мечтите си. С времето те развили движенията си и така се родил паркурът. Той е комбинация от брейкденс, бойни искуства, гимнастика и катерене. Използвайки тялото си, можеш да се движиш, като течност и същевременно да си тих като котка.
През 2001 година излиза филмът Ямакаши. Групата е първоначално създадена от Себастиан и Давид, но те не участват в продукцията. Оттогава паркурът спира да се развива, както преди и всичко става комерсиално. Затова основателите се отказват от Ямакаши и всеки тръгва по своя път.
Идва 2003, когато се появяват документалният Jump London, където Себастиан, заедно със свои колеги показват способностите си. По-късно, през 2004, идва ред и на Jump Britain, който утвърждава още повече позициите на фрииръна, като независим спорт. Навсякъде по света се сформират отбори, които практикуват паркур. Всеки импровизира и измисля нешо ново - та така и до днес. Какво предстои в бъдещето ли ? Никой не знае, но точно това му е хубавото Все още фриирънът е млад спорт и това. което е постигнато от създаването му. е много, но тепърва ще се развива и усъвършенства. Интересът от страна на медиите е огромен и това спомага още повече за популяризирането му.
Според мен има бъдеще и то голямо! На хората, които се занимават с това им харесва! Някой хора са Ямакаши по душа! Тези хора не практикуват, поради някакви физични недостатаци или други причини, възпрепядстващи тренировките! Други увладяват движенията до съвършенство и изживяват всеки миг, всяко усещане с голямо удоволствие! Този спорт има бъдеще в България, а от както започнах да се интерисувам малко повече за него разбрах, че и желаещите не са никак малко by untouchable [ 0rb17aL ]
Едно доста прочитано писмо,но никога не остаряващо...
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Маркес...
Ето и няколко негови фрази:
Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.
Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.
Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.
Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.
За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.
Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.
Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.
Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.
Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.
Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.
Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.
Маркес....
ФИЛОСОФСКИ МИСЛИ
Глупавият проумява само онова, което вече е станало. Омир..... В щастието бъди умерен, в нещастието – разумен. – Периандър....... Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото. – Солон....... Който плаши мнозина, от мнозина се плаши. Солон..... С неизбежното и боговете не спорят – Питак ..........Блаженството за тялото е здравето, за ума – знанието. – Талес от Милет ...........Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучваш другите. Талес от Милет.......... И за най-умният философ е трудно да отговаря на глупави въпроси. - Хилон...... В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа. Питагор....... Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите. Питагор....... Животът е като представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места. Питагор........ Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл. Питагор........ Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи. Питагор........... Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква. Питагор.......... Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти. Питагор......... Мъдър е този, който знае не много, а нужното. Есхил......... Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно. Софокъл......... Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. Сократ......... Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото. Сократ....... Заговори, че да те видя. Сократ........ Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете. Сократ....... На света има тъй много неща, които не са ми нужни. Сократ..... ЗНАМ САМО, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ. Сократ........ Трябва да се говори истината и да се избягва многословието. Демокрит....... Свободен е онзи, който от нищо не се бои и не разчита на нищо. Демокрит.......... Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. Демокрит.......... Мисля, после действам. Биант .......Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много. Биант......... Нещастен е който не може да понесе нещастието. Биант.......... Безопасни са корабите, изтеглени на сушата. Анахарсис......... Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни. Анахарсис......... Първата чаша принадлежи на жаждата, втората – на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието. Анахарсис......... Всичко тече, нищо не остава на едно място. Хераклит......... Дори и най-прекрасната маймуна е безобразна. Хераклит......... Много земя претърсват златотърсачите, но намират малко злато. Хераклит............. Многознайството не учи на ум. Хераклит............ Мъдростта е само в едно – да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко. Хераклит.......... Шегата, подобно на солта, се ползва умерено. Питагор........ Блажен е живота, докато живееш без умуване. Софокъл....... Страшен може да бъде разумът, ако не служи на човека. Софокъл....... Живота е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено да истината. Питагор............ При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното. Питагор............ Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното. Сократ........... Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял, е прекрасно. Сократ......... Прехвърлиш ли мярата и най-приятното става неприятно. Демокрит......... Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство. Демокрит............ Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко. Демокрит........... Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време. Демокрит........... Отхвърляй всяко удоволствие, което не е полезно. Демокрит............. От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш. Демокрит................ Времето е мисъл или вяра, а не същност. Антофон.......... Младият дух спасява съсипаното тяло. Хипократ........... И от врага на много нещо може да се научи мъдрият. Аристотел............. Късият ум е с дълъг език. Аристофан ............По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите – живите. Антистен............. Не пренебрегвай враговете си; те първи забелязват грешките ти. Антистен........... Най- необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното. Антистен ........................Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето. Аристип .............Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях. Аристип ...........Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам. Аристип.......... Задоволявай се с настоящето, но се стреми към по-добро. Изократ...... Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи. Изократ.................. Ако не може да не се говори за нещо вече казано от другите, опитай се да го кажеш по-добре. Изократ........... Учеността е сладкият плод на горчивото дърво. Изократ................ Не притуряй към огъня огън. Платон............. Доброто начало е наполовина свършена работа. Платон........ Основата на всяка мъдрост е търпението. Платон............ Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш. Диоген............... За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение. Диоген.................... Подаваш ли ръка на приятел недей да свиваш пръсти в юмрук. Диоген................... Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието. Аристотел............... Приятелят на всички е ничий приятел. Ариситотел.......... Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини. Аристотел ................Достойнството на силата е в яснотата. Аристотел........... Живота изисква движение. Аристотел........... Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. Аристотел............ Мъдростта е най-точната наука. Аристотел................... Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир. Аристотел............ Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие. Аристотел.............. О, приятели мои! На света няма приятели! Аристотел............. Познанието започва от почудата. Аристотел................ Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността. Аристотел............ Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите. Аристотел............. Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното. Аристотел.................. Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Аристотел............. Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага. Аристотел............... Дълбокият смисъл е в неизказаните думи. Менандър............... И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек – мъдра дума. Менандър............. Нищо не е по-смело от глупостта. Менандър........ С времето се разкрива всяка истина. Менандър.......... От законите на природата не можеш да се скриеш. Менандър............. Не се задълбочавай в спомени за минали обиди. Менандър.......... Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение. Епикур......... От копривата извличай нишки, от пелина – лек. Навеждай се само, за да вдигнеш. Проявявай повече ум, отколкото самолюбие. Всяка вечер се питай каква добрина си направил. Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете. Епикур........ При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи и какво – ако не се осъществи .Епикур.......... От най-необузданите жребци стават най-прекрасните коне, трябва само да се отгледат и обяздят. Плутарх............. Или възможно най-кратко, или възможно най-приятно. Плутарх...... Не ми е нужен приятел, който във всичко да се съгласява с мен и да ми кима според собствените ми възгледи – защото сянката ми върши това по-добре. Плутарх......... Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори. Плутарх....... Ни една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани. Плутарх........ Предателите предават най-вече себе си. Плутарх....... Стойността на образованието се измерва не по броя на прочетените книги, а по употребата им. Плутарх..... Владей страстите, иначе те ще те завладеят. Епиктет........ Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно. Епиктет......... Маймуната си остава маймуна, дори и да носи златна огърлица. Лукиан........ Всичко саморасло е неунищожимо. Прокъл.......... Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното. Прокъл.......
Едно доста прочитано писмо,но никога не остаряващо...
Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Маркес...
Ето и няколко негови фрази:
Обичам те, не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб.
Никой не заслужава да лееш сълзи за него, а този който заслужава това, никога няма да те разплаче.
Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.Най-много ти липсва този, който е до теб, но ти знаеш, че никога няма да е твой.
Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, откъде да знаеш, може някой в тоз момент да се влюби в нея.
За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят.
Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.
Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности, преди да срещнеш човека за теб, за да бъдеш на ясно със себе си.
Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се, че нещо ти се е случило.
Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но, за всеки случай, трябва да продължиш да вярваш в хората.
Стани по-добър човек, и гледай да си наясно със себе си, преди да срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си ти.
Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш.
Маркес....
ФИЛОСОФСКИ МИСЛИ
Глупавият проумява само онова, което вече е станало. Омир..... В щастието бъди умерен, в нещастието – разумен. – Периандър....... Грижата за излишното често се съчетава със загуба на необходимото. – Солон....... Който плаши мнозина, от мнозина се плаши. Солон..... С неизбежното и боговете не спорят – Питак ..........Блаженството за тялото е здравето, за ума – знанието. – Талес от Милет ...........Най-трудно е да познаеш себе си, най-лесно е да поучваш другите. Талес от Милет.......... И за най-умният философ е трудно да отговаря на глупави въпроси. - Хилон...... В изблик на гняв не бива да се говори, нито да се действа. Питагор....... Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите. Питагор....... Животът е като представление – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места. Питагор........ Колкото и да са кратки думите “да’ и “не” те изискват най-сериозният размисъл. Питагор........ Чашата на живота щеше да сладни непоносимо, ако в нея не капеха и малко горчиви сълзи. Питагор........... Ласкателството е като нарисувано оръжие – привидно хубаво, а полза никаква. Питагор.......... Не прави нищо срамно нито пред другите, нито насаме. Нека върховният ти закон бъде самоуважението ти. Питагор......... Мъдър е този, който знае не много, а нужното. Есхил......... Времето разкрива всичко скрито и прикрива всичко ясно. Софокъл......... Никога не предпочитай личната си глупост пред полезния съвет. Сократ......... Висшата мъдрост е да различаваш доброто от злото. Сократ....... Заговори, че да те видя. Сократ........ Колкото по-малко е нужно на човека, толкова по-близо е той до боговете. Сократ....... На света има тъй много неща, които не са ми нужни. Сократ..... ЗНАМ САМО, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ. Сократ........ Трябва да се говори истината и да се избягва многословието. Демокрит....... Свободен е онзи, който от нищо не се бои и не разчита на нищо. Демокрит.......... Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за разбиране. Демокрит.......... Мисля, после действам. Биант .......Живота си отмервай така, сякаш ти остава и малко, и много. Биант......... Нещастен е който не може да понесе нещастието. Биант.......... Безопасни са корабите, изтеглени на сушата. Анахарсис......... Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни. Анахарсис......... Първата чаша принадлежи на жаждата, втората – на веселието, третата на насладата, четвъртата на безумието. Анахарсис......... Всичко тече, нищо не остава на едно място. Хераклит......... Дори и най-прекрасната маймуна е безобразна. Хераклит......... Много земя претърсват златотърсачите, но намират малко злато. Хераклит............. Многознайството не учи на ум. Хераклит............ Мъдростта е само в едно – да се признае, че разумът управлява всичко и чрез всичко. Хераклит.......... Шегата, подобно на солта, се ползва умерено. Питагор........ Блажен е живота, докато живееш без умуване. Софокъл....... Страшен може да бъде разумът, ако не служи на човека. Софокъл....... Живота е като стадион – някои идват да се състезават, други да търгуват, най-щастливите да гледат и да се наслаждават. Така и в живота едни се раждат жадни за слава, други – за печалба, а философите – единствено да истината. Питагор............ При самохвалците, както и при позлатеното оръжие, вътрешното не отговаря на външното. Питагор............ Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното. Сократ........... Това, което проумях, е прекрасно. От там си правя извод, че и това, което не съм проумял, е прекрасно. Сократ......... Прехвърлиш ли мярата и най-приятното става неприятно. Демокрит......... Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство. Демокрит............ Не се стреми да знаеш всичко, за да не се окажеш непросветен във всичко. Демокрит........... Откровеният изказ е присъщ на свободния дух, опасно е само да се избере неподходящото време. Демокрит........... Отхвърляй всяко удоволствие, което не е полезно. Демокрит............. От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото. Така например дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш. Демокрит................ Времето е мисъл или вяра, а не същност. Антофон.......... Младият дух спасява съсипаното тяло. Хипократ........... И от врага на много нещо може да се научи мъдрият. Аристотел............. Късият ум е с дълъг език. Аристофан ............По-добре е да паднеш на лешоядите, отколкото на ласкателите. Първите ядат мъртвите, а вторите – живите. Антистен............. Не пренебрегвай враговете си; те първи забелязват грешките ти. Антистен........... Най- необходимото познание е да се научиш да забравяш ненужното. Антистен ........................Мъдър е не този, който много чете, а който извлича полза от четенето. Аристип .............Важно е не да се въздържаме от наслаждения, а да властваме над тях. Аристип ...........Твое право е да ме ругаеш, мое право е да не те слушам. Аристип.......... Задоволявай се с настоящето, но се стреми към по-добро. Изократ...... Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи. Изократ.................. Ако не може да не се говори за нещо вече казано от другите, опитай се да го кажеш по-добре. Изократ........... Учеността е сладкият плод на горчивото дърво. Изократ................ Не притуряй към огъня огън. Платон............. Доброто начало е наполовина свършена работа. Платон........ Основата на всяка мъдрост е търпението. Платон............ Добре е да си отидеш от живота като от пир: без да си жаден, но и без да се опиеш. Диоген............... За да причиниш мъка на завистливците, трябва да си в добро настроение. Диоген.................... Подаваш ли ръка на приятел недей да свиваш пръсти в юмрук. Диоген................... Благоразумието трябва да е нещо средно между своеволието и безчуствието. Аристотел............... Приятелят на всички е ничий приятел. Ариситотел.......... Висшата истинност е в онова, което е причина за следствия, които на свой ред са истини. Аристотел ................Достойнството на силата е в яснотата. Аристотел........... Живота изисква движение. Аристотел........... Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката. Аристотел............ Мъдростта е най-точната наука. Аристотел................... Губим време, за да си осигурим работно време и водим битки, за да живеем в мир. Аристотел............ Нищо не разрушава човека така както продължителното телесно безддействие. Аристотел.............. О, приятели мои! На света няма приятели! Аристотел............. Познанието започва от почудата. Аристотел................ Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост – защото смешното винаги е на повърхността. Аристотел............ Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите. Аристотел............. Сериозното се срива от смеха, смеха – от сериозното. Аристотел.................. Които твърди, че всичко е истинно, прави истинно и противоположното съждение, и така превръща твърдението си в неистина (защото противоположното съждение отрича неговата истинност); а който твърди, че всичко е неистинно, прави неистинно и своето съждение. Аристотел............. Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага. Аристотел............... Дълбокият смисъл е в неизказаните думи. Менандър............... И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек – мъдра дума. Менандър............. Нищо не е по-смело от глупостта. Менандър........ С времето се разкрива всяка истина. Менандър.......... От законите на природата не можеш да се скриеш. Менандър............. Не се задълбочавай в спомени за минали обиди. Менандър.......... Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение. Епикур......... От копривата извличай нишки, от пелина – лек. Навеждай се само, за да вдигнеш. Проявявай повече ум, отколкото самолюбие. Всяка вечер се питай каква добрина си направил. Винаги имай в библиотеката си нова книга, в избата – пълно буре, в градината – свежо цвете. Епикур........ При всяко желание си поставяй следните въпроси: какво ще стане, ако пожеланото от мен се осъществи и какво – ако не се осъществи .Епикур.......... От най-необузданите жребци стават най-прекрасните коне, трябва само да се отгледат и обяздят. Плутарх............. Или възможно най-кратко, или възможно най-приятно. Плутарх...... Не ми е нужен приятел, който във всичко да се съгласява с мен и да ми кима според собствените ми възгледи – защото сянката ми върши това по-добре. Плутарх......... Научи се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори. Плутарх....... Ни една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани. Плутарх........ Предателите предават най-вече себе си. Плутарх....... Стойността на образованието се измерва не по броя на прочетените книги, а по употребата им. Плутарх..... Владей страстите, иначе те ще те завладеят. Епиктет........ Колкото по-рядко е удоволствието, толкова е по-приятно. Епиктет......... Маймуната си остава маймуна, дори и да носи златна огърлица. Лукиан........ Всичко саморасло е неунищожимо. Прокъл.......... Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното. Прокъл.......
Живея живота си ,
със усмивка минавам през дните.
Живея живота си ,
нераздавам безплатно сълзите.
Даже болката
има своя жестока цена.
Струва толкова,
колкото точно е любовта.
Продължавам
и по пътя дори да ранявам,
не преставам да се боря,
страховете си аз побеждавам!
И когато силно страдам,
враговете си даже не мразя,
може да се уморявам,
но намирам сили да кажа "продължавам"!"
Верни приятели,
за утеха ми стискат ръцете.
Безброй ласкатели ,
за да грабят протягат и двете.
И победата има своя жестока цена,
струва толкова, колкото мойта душа!
Продължавам
и по пътя дори да ранявам,
не преставам да се боря,
страховете си аз побеждавам!
И когато силно страдам,
враговете си даже не мразя,
може да се уморявам,
но намирам сили да кажа "продължавам"!"